Тихо е, тъмно е
Лятна тъга води своя вечерен покой,
Става тъмно навън, не се виждат лица.
Тя обръща главата си, скрива се той
И двамата бързо се изгубват в нощта.
Лекият полъх им носи морска наслада.
Тя се отдалечава, губи се вече напред,
Той сякаш в някакъв друг свят попада,
Това е, защото не може да има теб.
Това е началото на нощта.
Тихо е, усеща се само твоето сърце.
Това е причината да си сама, ...