ТИХО Е В СМЪРТТА, НАЛИ?
Христо Ботев, а и Левски
днес ни гледат и немеят,
за какво таквиз юнаци
ги възпяват, като пеят
за Родина славна, мила,
за любов ненаранима,
а борци фатално клети,
прокълнати и безверни,
разкатават наш`та мамка,
наш`та хубава душманка
се нарича срам и горест,
мафиотска дивна болест.
И се мъчи йощ юнака
да избие всяка мамка.
Но за общи далавери
българин не ще се звери.
А добрите ни стопани
шетат в Кипър, Бон. Бустаня
го забравиха навеки,
ала той цъфти в доспехи.
Нек се чудят Ботев, Левски!
Мафиоти в страшни резки
нежно щипят наш`та мамка
и ни галят със бухалка.
Тихо вятъра навява
нещо старо и огрява
на човека във душата
горда, съскаща сланата.
И попарва отдълбоко.
А до Ботев, Левски зорко
често гледа и ридае
български народ и знае,
че
тихо е в смъртта, нали
все пред нея подивяват
мислите, кога остават
насаме с вини, вини.
Марин Лазаров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Лазаров Всички права запазени
