Тихо и последно

13.10.2013 г., 14:04 ч.

Поезия » Любовна

1120 0 2

Тихо и последно

Аз знам, че трябва да си тръгна -

внезапно, неочаквано и хладно...

и само мислено да те прегърна

и само мислено отново да те имам...

Аз знам, че трябва да не се обърна,

за да потърсиш лудо светлината,

с очите на слепец да я потърсиш,

с очите на слепец да я желаеш -

да разбереш... че няма да се върне.

Ще те докосна плахо и отчаяно

и в устните ти мракът ще потръпне,

ръцете ни ще се потърсят,

ще постоят една до друга - като мъртви.

Ще те целуна тихо и последно

и като болка в тялото ти ще възкръсна...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.