Тихо и последно
Тихо и последно
Аз знам, че трябва да си тръгна -
внезапно, неочаквано и хладно...
и само мислено да те прегърна
и само мислено отново да те имам...
Аз знам, че трябва да не се обърна,
за да потърсиш лудо светлината,
с очите на слепец да я потърсиш,
с очите на слепец да я желаеш -
да разбереш... че няма да се върне.
Ще те докосна плахо и отчаяно
и в устните ти мракът ще потръпне,
ръцете ни ще се потърсят,
ще постоят една до друга - като мъртви.
Ще те целуна тихо и последно
и като болка в тялото ти ще възкръсна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Масларска Всички права запазени
