Тихо, както след зачатие...
Тихо, както след зачатие...
( един вълшебен залез)
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели
веят причудливи гриви-
той развеселен ги среща
и обрамчва в старо злато,
а пък замечтан за нещо
палав Вятър ги размята...
По небето лумва жара,
там една звезда увисва-
някъде ранена Вяра
неразбрана горко писва...
Като в пир на Боговете
блясват мълнии безмълвни
просветлявайки небето-
малко преди да се стъмни.
Сякаш Времето е върнато
в своето начало точно,
но по дяволски обърнато
тоя път с нощта да почне...
Долу с палавия Вятър
сенките се заиграват,
с полъх от към тъмнината
въздухът зашумолява.
В здрача се отдалечава
хоризонта и се губи,
а Светът по-малък става-
по-реален, без заблуди...
Плаха светлина разхвърля
сърповидна Месечина-
девствена мечта за първа
нощ със Вятъра премина...
Тихо както след Зачатие...
...А от звездните звънчета:
обещание за Щастие
гали сънната Планета...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
