15.09.2014 г., 13:39 ч.

Тихо разнищване на нощта 

  Поезия
5.0 / 10
901 0 9
За кой ли път не мога да заспя?...
Тихо е, а аз разнищвам нощта…
Търся изгубена своя цялост,
че нишките във възел да сплета,
иначе ще се превърнат в хаос.
А после възела ще разсека
и дълго ще мисля за свобода…
За кой ли път се лутам, уж летя,
с илюзия за простор, за крила...
Поразсеям ли се, на мига
равновесието крехко губя -
стремглаво пропадам в пропастта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Предложения
  • Не ме обичай... Бялата ми кожа е лист, по който мъките рисуват. А грозна е картината - ще можеш да в...
  • Вместо обич – скрити интереси. Вместо слънце – студ и сивота. Късно зреят ранните череши. Страх напъ...
  • Шекерчо Спиртов е от наше село. Той гордост ни е! И голям поет!... Е, има странност, пусто-опустело,...

Още произведения »