15.09.2014 г., 13:39 ч.

Тихо разнищване на нощта 

  Поезия
778 0 9

За кой ли път не мога да заспя?...

Тихо е, а аз разнищвам нощта…

Търся изгубена своя цялост,

че нишките във възел да сплета,

иначе ще се превърнат в хаос.

А после възела ще разсека

и дълго ще мисля за свобода…

За кой ли път се лутам, уж летя,

с илюзия за простор, за крила...

Поразсеям ли се, на мига

равновесието крехко губя -

стремглаво пропадам в пропастта.

За кой ли път по дъното пъхтя...

Но съм инат… и пак продължавам…,

броя: овца, звезда, овца, луна…

Упорито все разнищвам нощта

и повеждам по своето небе

стадата си златорунни овце…

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • прекрасно нарисуван с думи стих, Роси...
    поздравления!
  • Оригинален стих с много актуално и мъдро послание!
    Поздрави и за борбената лирическа, и
    за прекрасната поетеса! Бъди!
  • Творческите ти търсения заслужават внимание...Моите искрени поздравления !
  • Това разнищване на нощта пречиства душата!Харесах!
  • Хареса ми!
  • Явно твоето безсъние ражда хубави стихове!
    Поздрави!
  • "Но съм инат… и пак продължавам…,

    броя: овца, звезда, овца, луна…"
    Направо ме разби,Роси!
  • Роси, ти си неизчерпаем извор! Пожелавам ти никога този извор да не пресъхне!Поздравявам те за хубавата творба!
  • Разсичане възела на Гордий. Хубава идея, въплътена в хубав стих. Вечни търсения в Небето на Истината!

    Харесах, Росица и те поздравявам за написаното!
Предложения
: ??:??