Тихо разнищване на нощта
За кой ли път не мога да заспя?...
Тихо е, а аз разнищвам нощта…
Търся изгубена своя цялост,
че нишките във възел да сплета,
иначе ще се превърнат в хаос.
А после възела ще разсека
и дълго ще мисля за свобода…
За кой ли път се лутам, уж летя,
с илюзия за простор, за крила...
Поразсеям ли се, на мига
равновесието крехко губя -
стремглаво пропадам в пропастта.
За кой ли път по дъното пъхтя...
Но съм инат… и пак продължавам…,
броя: овца, звезда, овца, луна…
Упорито все разнищвам нощта
и повеждам по своето небе
стадата си златорунни овце…
© Росица Танчева All rights reserved.
