22.01.2022 г., 10:34

Тихо щастие…

616 1 0


Обгърна ме със своята светлина,
бяла, чиста и по-бяла от снега…
толкова ярка и гореща като слънцето,
цветна, щастлива, по-цветна от дъгата…
Зася цветя и дървета по цялата земя
и нестихваща надежда с твоята походка…
И всичко в мен се преобърна,
с главата надолу, и отново се изправи.
Земята под краката ми разтърси се,
сърцето ми и всеки точка в мен –
затрептяха като криле на пеперуди,
една по една затрепериха в мен…
Зави ме в обятията си, и станах част от теб,
и ти стана част от мен, станахме едно.
И снежинките, и дъждовните капки,
и пролетните пъпки и слъчевите лъчи,
сливащи се в извора, една по една
потънали в погледа един на другиго,
могат да са само сълзи от щастие…
А животът, толкова е пълноцветен,
като водопадите, които се леят,
като извори, които извират –
отдаде ми сърцето си, надеждите си.
една по една, отдаде ми надеждите си
но сърцето ти няма да остане 
празно без тях, живота си ще им отдам,
ще ги закрилям като най-съкровенното,
денем и нощем ще бдя над тях…
като извор сме, а водата тече,
и не спира, за нея няма бариери
ще ги събори една по една,
ти си моето време, моето тихо щастие…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...