22.01.2022 г., 10:34 ч.

Тихо щастие… 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
298 1 0


Обгърна ме със своята светлина,
бяла, чиста и по-бяла от снега…
толкова ярка и гореща като слънцето,
цветна, щастлива, по-цветна от дъгата…
Зася цветя и дървета по цялата земя
и нестихваща надежда с твоята походка…
И всичко в мен се преобърна,
с главата надолу, и отново се изправи.
Земята под краката ми разтърси се,
сърцето ми и всеки точка в мен –
затрептяха като криле на пеперуди,
една по една затрепериха в мен…
Зави ме в обятията си, и станах част от теб,
и ти стана част от мен, станахме едно.
И снежинките, и дъждовните капки,
и пролетните пъпки и слъчевите лъчи,
сливащи се в извора, една по една
потънали в погледа един на другиго,
могат да са само сълзи от щастие…
А животът, толкова е пълноцветен,
като водопадите, които се леят,
като извори, които извират –
отдаде ми сърцето си, надеждите си.
една по една, отдаде ми надеждите си
но сърцето ти няма да остане 
празно без тях, живота си ще им отдам,
ще ги закрилям като най-съкровенното,
денем и нощем ще бдя над тях…
като извор сме, а водата тече,
и не спира, за нея няма бариери
ще ги събори една по една,
ти си моето време, моето тихо щастие…

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??