Тихото признание
Тихото признание
Казват, че мълчанието боляло...
но аз обичам твоето мълчание!
Тогава сякаш времето е спряло
и няма мисъл… всичко е дихание...
Дихание е пътят ти до мене…
а тихите сълзи в очите – мост,
по който ти да минеш! Тъжно стене
едно сърце от обич тази нощ...
Сега нощта е сляпа от безсилие,
в конвулсии се мята мъртъв залез!
Безсънието плаче по страните,
а някъде една звезда угасва…
Казват, че мълчанието боляло…
но думите са страшни и убиват!
А тихото признание, изгряло
на устните, е най-красивото…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
И намирам вече една Жена 
