Sep 1, 2009, 8:04 PM

Тихото признание 

  Poetry » Love
1210 0 25

Тихото признание

 

 

Казват, че мълчанието боляло...

но аз обичам твоето мълчание!

Тогава сякаш времето е спряло

и няма мисъл… всичко е дихание...

 

Дихание е пътят ти до мене…

а тихите сълзи в очите – мост,

по който ти да минеш! Тъжно стене

едно сърце от обич тази нощ...

 

Сега нощта е сляпа от безсилие,

в конвулсии се мята мъртъв залез!

Безсънието плаче по страните,

а някъде една звезда угасва…

 

Казват, че мълчанието боляло…

но думите са страшни и убиват!

А тихото признание, изгряло

на устните, е най-красивото…

© Ив All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасен финал!Много истински!
  • А тихото признание, изгряло

    на устните, е най-красивото…

    Страхотно, Ивче!!!!
  • Прекрасно!!!
  • Зачетох се при теб ! И намирам вече една Жена Май отдавна не съм идвала ! Прегръдки за теб
  • Красота!
  • Да! Думите могат да бъдат повече от болезнени!
    Поздрав!
  • Пиши!
  • Понякога и мълчанието говори
  • да се намерим в мълчанието...
  • Ти си ходиш и с редакторите в комплект! Поздравления!
  • Прочетох всичко публикувано.Поздравявам те!
  • Благодаря! Много ми хареса този вариант!
  • Хубаво е, но може да стане още по-хубаво.




    Мълчанието.Казват, че боляло...

    но аз обичам твоето мълчание!

    Тогава сякаш времето е спряло

    и няма мисъл… всичко е дихание...



    Дихание е пътят ти до мене…

    а тихите сълзи в очите – моста...

    Мини! Безмълвието стене...

    Сърцето няма с думи да залостя.



    Нощта е сляпа, а луната тича
    звезди умират в облак задушени
    Безсъние по бузата се стича
    и лазва студ по топлите ми вени






    Мълчанието казват, че боляло…

    но думите са страшни и убиват!

    А тихото признание, изгряло

    на устните, е най-красивото…
  • Нежна е душата ти, Ивенце :* Поздравления за прекрасната творба!
  • тихото признание, изгряло
    на устните, е най-красивото…

    О, да!
    Поздравления!
  • Много красив стих... много!
  • Благодаря ви от сърце!!!
  • Така е - най-красивото е! Много харесах!
  • В дъждовното тяло на думите
    аз те срещнах, любов –
    познахме се…
    Храмът е песен… и стих.
    И звук от вълна
    на море,
    скалата достигнала.
    Аромат на ябълка
    и… още нещо.
    Без теб съм бездомна
    и неприлично безобична.
    До мен са три стъпки само –
    едно небе,
    две птици
    и полет.

    И спират дъждовете.
    И нова земя се ражда.

    Сърдечен поздрав!
  • Прекрасен финал. Поздрави!
  • Красиви и далбоки стихове - отвеждат към голямото майсторство на мълчанието и още по-голямото майсторство думите да се превръщат в красиви послания - като тези стихове!
  • Пие ми се мълчана вода.
    Тази вечер.Не утре рано.
    Ти мълчи.Аз до теб ще седя.
    Дъждът ще свърши останалото.
    Елена Денева
    ---
    Привет, Ивче
  • Влюбената ми Алмичка ... Ето ме отново при теб !И много ти се радвам
  • Нежно и откровено! Поздравления
  • Браво Иве супер е. "Казват, че мълчанието боляло…

    но думите са страшни и убиват!"
    Твоите думи раждат незабравими послания. Продължавай в същия дух и успех!

Random works
: ??:??