1.04.2008 г., 11:38

Тийнейджър

2.4K 0 7
Хора, вече съм тийнейджър,
не ми трябва мене пейджър,
имам си аз МР-тройка,
свалям гаджета за бройка.

И да знаете, егати -
не излизам с мама, тати,
твърде много съм голям
и пердах от тях не ям.

И пред компа чатя в нета,
ала не и със хлапета,
а със готини хипари,
рокаджии и гъзари.

Ех, не всичко пък е песен
и животът не е лесен,
имам си и аз проблеми
и изпадам във дилеми.

Ей например - тези пъпки.
Как ще имат с мене тръпки
най-красивите мадами?
Всяка пъпка мен ме срами.

Даскалите пък ме дразнят,
има дето им се мазнят
и на тези там "играчи"
казваме им "натегачи".

Аре, бегам бе, човече,
не издържам тука вече,
мятам дънки, блузка в тон
и отивам на купон.

С малка бира за отскок
и купонът е жесток,
ала без цигари, дрога -
те отрова са, за Бога!

Яко там ще си прекарам,
споко, споко тъй ще карам -
де купон, де дискотека,
рядко ще съм в библиотека.

Може пък и да се влюбя
и ума си да загубя.
Но ще видим - има време.
До тогава - не ми дреме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, че хубаво! Ще взема и аз да погледна по тийнейджърски на света и да му кажа "Не ми дреме !"
  • Ехаааааааааааааааа Суперско е много ми хареса!
  • Точно...тийнейджърско...и много яко!
    Явно ги познаваш добре. с обич, Иванка.
  • Имамм си един такъв в къщи,
    дето все за нещо си се мръщи.
    Ала с туй стихотворение
    ще знам, какво му е...
    до време де!
  • Браво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...