Тик-так...
* * *
Тик-так...
Тик-так...
Тече живот и... време,
потъващ във небитието знак,
на радост, скръб и поколения...
Тик-так...
миг, във който ний се раждаме,
тик-так и... безвъзвратно е заминал...
Тик!.. Нов миг - прераждане...
Так!... И... вече е изстинал...
Време...
Съдник на вселената!
Едва долавям глухото му ехо,
а ние долу - на "арената"
се ръчкаме за слава и успехи...
Тик-так и... гордостта ни мимолетна
е потънала навеки в бездните,
а новата секунда - роболепно,
бавничко ни носи към изчезване...
Тик-так, тик-так и... нови мигове
извират в ехото на старите,
годишни кръгове чертаят с стихове
вековно в стволовете на чинарите...
Тик-так и... раждаш се дете,
тик-так и... вече... премалял си,
тик-так и... сивото небе
ти дава знак, че... побелял си!...
Тече живот и... време!
Потъващ във небитието знак!
На радости, на скръб и... поколения
в един безмилостен... ТИК-ТАК!...
Клип:
http://www.youtube.com/watch?v=vsAKcQnpW9Y
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
