Типично
551
0
0
Типично или малко лично,
под лоното на гордостта,
прегръщаме се неприлично,
обсебени от лудостта.
И само вятърът безкраен,
на отредената съдба,
полюшваше ни в танц омаен,
възбуждаше ни в чудеса.
Понасяйки ни с вихър бесен,
полагайки ни в похотта,
създавайки ни начин лесен,
да пресъздаваме сладостта.
И онзи огън във очите,
на нежно казани слова,
ме преизпълва от лъчите,
и ми дарява любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени
