Jun 15, 2021, 5:06 PM

Типично 

  Poetry » Love
187 0 0

Типично или малко лично,

под лоното на гордостта,

прегръщаме се неприлично,

обсебени от лудостта.

 

И само вятърът безкраен,

на отредената съдба,

полюшваше ни в танц омаен,

възбуждаше ни в чудеса.

 

Понасяйки ни с вихър бесен,

полагайки ни в похотта,

създавайки ни начин лесен,

да пресъздаваме сладостта.

 

И онзи огън във очите,

на нежно казани слова,

ме преизпълва от лъчите,

и ми дарява любовта.

© Бончо Бончев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??