Типично

Типично или малко лично,

под лоното на гордостта,

прегръщаме се неприлично,

обсебени от лудостта.

И само вятърът безкраен,

на отредената съдба,

полюшваше ни в танц омаен,

възбуждаше ни в чудеса.

Понасяйки ни с вихър бесен,

полагайки ни в похотта,

създавайки ни начин лесен,

да пресъздаваме сладостта.

И онзи огън във очите,

на нежно казани слова,

ме преизпълва от лъчите,

и ми дарява любовта.