15.04.2012 г., 20:50

Тишина

635 0 0



Случайни стъпки отекват в тишината
и всяка носи шепот за история,
разказват те за болка, за тъгата,
за миг любов, но само на теория.
Към спомени отминали те водят,
една идея с тебе имай,
че не случайно с тебе ходят,
продумат ли ти, просто кимай.

Замисляш се как всичко ще завърши,
защо го правят, каква ли е целта им,
до мястото, където всичко свърши,
те върнаха като на филм.
Разбираш ли, те искат да помагат
на всеки, който се зачуди,
за жалост, много хора бягат
и заживяват в смазващи заблуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Енев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...