15.04.2012 г., 20:50 ч.

Тишина 

  Поезия » Любовна
491 0 0



Случайни стъпки отекват в тишината
и всяка носи шепот за история,
разказват те за болка, за тъгата,
за миг любов, но само на теория.
Към спомени отминали те водят,
една идея с тебе имай,
че не случайно с тебе ходят,
продумат ли ти, просто кимай.

Замисляш се как всичко ще завърши,
защо го правят, каква ли е целта им,
до мястото, където всичко свърши,
те върнаха като на филм.
Разбираш ли, те искат да помагат
на всеки, който се зачуди,
за жалост, много хора бягат
и заживяват в смазващи заблуди.

© Живко Енев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??