Случайни стъпки отекват в тишината
и всяка носи шепот за история,
разказват те за болка, за тъгата,
за миг любов, но само на теория.
Към спомени отминали те водят,
една идея с тебе имай,
че не случайно с тебе ходят,
продумат ли ти, просто кимай.

Замисляш се как всичко ще завърши,
защо го правят, каква ли е целта им,
до мястото, където всичко свърши,
те върнаха като на филм.
Разбираш ли, те искат да помагат
на всеки, който се зачуди,
за жалост, много хора бягат
и заживяват в смазващи заблуди.