Тишина

16.09.2012 г., 20:28 ч.

Поезия

574 1 4

ТИШИНА

Няма свое име храмът строг

на замислената изначалност,

в който Безглаголното е бог,

а Покоят тих – изповедалня.

Или има много имена,

вписани в скрижали и предания –

може би се казва – Тишина,

може би наречен е – Мълчание;

или в храма сините мъгли

вечното Безмълвие са скрили

и струи от тъмните ъгли

на Покоя истинската сила?

Кой би казал?

Но Покой незрим

слиза по-могъщ от звуци груби –

най-трагично мълчешком крещим,

най-неистово безмълвно любим.

Най-боли от укор мълчалив,

смазва ни безмълвно отчаяние,

в бездната на тишината – жив –

свети с жарки пламъци гнева ни.

Не клеймят най-гневните слова

по-жестоко от очи студени –

нямат доводите на гнева

силата на тихото презрение.

Прошката в безмълвния ни жест,

мълчаливата ни обич свята,

яростта на немия протест –

в тях е силата на тишината.

Пред олтара светъл в храма строг

на замислената изначалност

паля свещ на тишината-Бог

и мълча в нощта-изповедалня.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.