Тишина
В тишината на моя малък свят
с прохладна усмивка заспивам.
Думите ми като огърлица се редят,
за да ги прегърна с нова сила.
В теменужения бяг на вечерта
очи притварям и се взирам.
Да прегърна искам вечерта
с някаква незнайна сила.
Потъвам в тишината бяла,
звезди желания очите ми събират.
Замечтана в мрака, виждам
как две очи в мен се взират.
© Мария Всички права запазени