7.06.2013 г., 10:54  

Тишина

809 0 4

 

 

      

     Тишина...

     Тихи камбанки са звездите

                               над душа разрита.

     Тишина...

                               и тихи стъпки - Тя?

     Не, съдбата...

                               погали ме и отмина

     някъде в  мрака... 

 

     И тишина...

                                 една такава,

                                             застояла...

     Отронен лист се вихри

                                от липата -

     стар е и отлъчен -

                                вреди

                                        на красотата

     на разцъфтялата липа...

 

     Тишина...

                                в цялата вселена

     на сърцето и душата...

 

 

 

    

    

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...