Jun 7, 2013, 10:54 AM  

Тишина

  Poetry » Love
806 0 4

 

 

      

     Тишина...

     Тихи камбанки са звездите

                               над душа разрита.

     Тишина...

                               и тихи стъпки - Тя?

     Не, съдбата...

                               погали ме и отмина

     някъде в  мрака... 

 

     И тишина...

                                 една такава,

                                             застояла...

     Отронен лист се вихри

                                от липата -

     стар е и отлъчен -

                                вреди

                                        на красотата

     на разцъфтялата липа...

 

     Тишина...

                                в цялата вселена

     на сърцето и душата...

 

 

 

    

    

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...