17.05.2015 г., 0:21 ч.

Тишина 

  Поезия » Друга
870 0 7
Тишина

Безчет години търсех тишина,
която мир в душата ми да влее...
И бродих вред по цялата Земя,
във златото на летни слънчогледи.
Във пъстър дъжд на есенни листа
и в първата усмивка на кокиче.
Потърсих даже в бялата следа,
останала от Снежната Кралица.
Ала покой така и не открих,
Душата ми за обич зажадняла,
не виждаше зад пустите очи,
че в щастие окъпана е цяла.
Но после, в ядно утро знак видях
и тишината в себе си намерих.
Съзрях високо птици да летят
и радостно във бурята да пеят.
Запях със тях, усетила покой
под свъсените вежди на небето.
Щастлива бях в гърмящия порой
и пеех най-вълшебната си песен.

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изключително много ми хареса, браво!
  • Благодаря ви! Вашето мнение е важно за мен. Щастлива съм, че съм ви докоснала с това стихотворение. Прекрасен ден за вас.
  • Пъстроцветни метафори и много красота има в твоето стихо!Поздравления!
  • Красива, емоционална и докосваща творба.
    Прочетох я с наслада, за което благодаря!
    Поздрав и хубава вечер!
  • Тишина, мир и любов намираш, когато се завърнеш в себе си, в уюта на сърцето. Тогава си независим от всички външни фактори! Красива и силна творба, Цвета!
  • Не смея да апострофирам Андромаха. Тя стана главният Арбитър за поезия в този сайт. Само искам да отбележа, че от толкова години съм на тази грешна Земя и много бури съм преживял - и природни и житейски. Но в нито една от тях не съм чул или видял птици да пеят щастливо. Това става едвам след приключване на бурята. Но в поезията всичко е възможно - и птици да пеят по време на буря и Коперник да изгори на клада. Върховни метафори!

    Поздравявам авторката за неортодоксалното й мислене!
  • Чух песента.И даже завидях.
    Да си щастлив от малко е умение,
    което често носим във гръдта,
    но да усетим не достига време...

    Браво и от мен!
Предложения
: ??:??