Тишина
Безчет години търсех тишина,
която мир в душата ми да влее...
И бродих вред по цялата Земя,
във златото на летни слънчогледи.
Във пъстър дъжд на есенни листа
и в първата усмивка на кокиче.
Потърсих даже в бялата следа,
останала от Снежната Кралица.
Ала покой така и не открих,
Душата ми за обич зажадняла,
не виждаше зад пустите очи, ...