Тишина
Тишина
Безчет години търсех тишина,
която мир в душата ми да влее...
И бродих вред по цялата Земя,
във златото на летни слънчогледи.
Във пъстър дъжд на есенни листа
и в първата усмивка на кокиче.
Потърсих даже в бялата следа,
останала от Снежната Кралица.
Ала покой така и не открих,
Душата ми за обич зажадняла,
не виждаше зад пустите очи,
че в щастие окъпана е цяла.
Но после, в ядно утро знак видях
и тишината в себе си намерих.
Съзрях високо птици да летят
и радостно във бурята да пеят.
Запях със тях, усетила покой
под свъсените вежди на небето.
Щастлива бях в гърмящия порой
и пеех най-вълшебната си песен.
Цвета Иванова
Безчет години търсех тишина,
която мир в душата ми да влее...
И бродих вред по цялата Земя,
във златото на летни слънчогледи.
Във пъстър дъжд на есенни листа
и в първата усмивка на кокиче.
Потърсих даже в бялата следа,
останала от Снежната Кралица.
Ала покой така и не открих,
Душата ми за обич зажадняла,
не виждаше зад пустите очи,
че в щастие окъпана е цяла.
Но после, в ядно утро знак видях
и тишината в себе си намерих.
Съзрях високо птици да летят
и радостно във бурята да пеят.
Запях със тях, усетила покой
под свъсените вежди на небето.
Щастлива бях в гърмящия порой
и пеех най-вълшебната си песен.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
