1.08.2006 г., 11:12 ч.

Тишина 

  Поезия
581 0 0
Тишина

Тишина - злокобна
Самотата раздира моя сън
И ме измъчва
Тишина - жестока
Сякаш нещо вътре в мен
Имам поглед замъглен
Тихо е, сякаш не съществува шум

Едничък вопъл, едничък стон
Да чуя нещо в синхрон
Аз съм глух в тишина

Звук - опасен
Раздира моя сън прекрасен
Сякаш не съм с теб сега
Звук - падаща искра
Тихо е, не само в моя ум
Тихо е, сякаш не съществува шум

Аз плача, но без реален звук
Сякаш няма никой тук
Сърцето е прободено от теб
Аз плача, няма за мен лек
Сякаш не съм за теб човек
Душата все още танцува с теб

Сън - безкраен
Образът е толкова незнаен
Не, не искам да се будя сега
Тишина, но устните ми говорят
Тихо е, сякаш ноща играе с мен
Тихо е, умът ми е замъглен

Едничък вопъл, едничък стон
Да чуя нещо в синхрон
Аз съм глух в тишина

Тишина - мъчителна
Тишина, в тъжния сън заразителна
Не, не искам да се будя сега
Звук - падаща искра
Тихо е, не само в моя ум
Тихо е, сякаш не съществува шум

Аз плача, но без реален звук
Сякаш няма никой тук
Сърцето е прободено от теб
Аз плача, няма за мен лек
Сякаш не съм за теб човек
Душата все още танцува с теб

Сън - звук - тишина
Не се събуждам още
Провалена, любовта
Се завръща нощем

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??