Тишина
Когато птиците говорят,
небето просто си мълчи,
те никога не му се молят,
„Позволи да похвърчим“.
Когато дъждът припява,
земята го поема в свойта почва,
той никога не ѝ се извинява,
„Съжалявам, ако те намокря“.
Когато слънцето играе
на криеница с някой облак
и тръгва си, когато пожелае,
не му се сърдим, чакаме го пак.
Когато кучетата лаят
недоволно, че дошла нощта,
понякога, те може би не знаят,
добре е, да запазиш тишина.
И когато силно се обича,
се говори повече с очи,
излишно е дори да се изрича,
Любовта говори и като мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Suzana Yordanova Всички права запазени
