Feb 10, 2019, 5:58 PM

Тишина 

  Poetry » Love, Phylosophy
943 2 4

Когато птиците говорят,

небето просто си мълчи,
те никога не му се молят,
„Позволи да похвърчим“.

Когато дъждът припява,
земята го поема в свойта почва,
той никога не ѝ се извинява,
„Съжалявам, ако те намокря“. 

Когато слънцето играе
на криеница с някой облак
и тръгва си, когато пожелае,
не му се сърдим, чакаме го пак.

Когато кучетата лаят
недоволно, че дошла нощта,
понякога, те може би не знаят,
добре е, да запазиш тишина.

И когато силно се обича,
се говори повече с очи,
излишно е дори да се изрича,
Любовта говори и като мълчи.

© Suzana Yordanova All rights reserved.

Цялата моя философия за живота е събрана тук. Любовта не е нужно да бъде изричана. Има толкова много примери за това. Природата ни ги дава всеки ден! :)

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубав стих! Така е! Любовта не се нуждае от приказки, когато се отразява в две влюбени очи!...
    Поздравления!
  • Харесах. Добре изказано с чувство.
  • Когато силно се обича,
    тогава всичко в нас гори,
    страстта безумно ни повлича
    към споделени висини!
  • Сузана,а когато кучетата знаят дали пазят тишината.
    Поздрав!
Random works
: ??:??