Прати им, Боже, лошо време,
мъгли на хоризонта им прати,
ездачи са, безумно племе,
коне железни, въздухът трепти!
И дай ми мъдрост да не съдя
терорът "рицарски", среднощен,
и мисли грешни да отпъдя,
че мога и да бъда злостен.
Дано им влезе малко разум,
нали ще искат те да са бащи,
покоя на съня ще бранят,
ще чакат нов живот да се роди.
© Иван Димитров Всички права запазени