Прати им, Боже, лошо време,
мъгли на хоризонта им прати,
ездачи са, безумно племе,
коне железни, въздухът трепти!
И дай ми мъдрост да не съдя
терорът "рицарски", среднощен,
и мисли грешни да отпъдя,
че мога и да бъда злостен.
Дано им влезе малко разум,
нали ще искат те да са бащи,
покоя на съня ще бранят,
ще чакат нов живот да се роди.
© Иван Димитров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
