Тишината казва много,
когато е сама и тъмна.
Тя е откровена строго,
съди,
болестно е будна.
Тишината е изповед горда,
говори без думи и плаче.
Тиха, безкористна, сромна.
Обича деня,
но след здрача
е истинска и многословна.
Изслушай я, вярвай й.
Съдник ще бъде тя твой
и негов, и неин... и мой!
© Лили Николова Всички права запазени