Тишина
Отминава в мрак и тази вечер.
Гласът отеква в самота.
И тъжна песен пак долита отдалече
сякаш да напомни за света.
Отронва се сълзата бистра
от празни, синкави очи,
а нощта изящно чиста
продължава само да мълчи.
Безизразно лице в тъмата
като бледа сянка там
не нарушава тишината,
а иска да ми каже нещо, знам.
Бавно вятърът нашепва
и угася пак свещта.
Отново пламъче потрепва
и отминава пак нощта.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
