17.07.2007 г., 23:36 ч.

Тишина 

  Поезия
1051 0 5
 

 

Отминава в мрак и тази вечер.

Гласът отеква в самота.

И тъжна песен пак долита отдалече

сякаш да напомни за света.

 

Отронва се сълзата бистра

от празни, синкави очи,

а нощта изящно чиста

продължава само да мълчи.

 

Безизразно лице в тъмата

като бледа сянка там

не нарушава тишината,

а иска да ми каже нещо, знам.

 

Бавно вятърът нашепва

и угася пак свещта.

Отново пламъче потрепва

и отминава пак нощта.

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??