Jul 17, 2007, 11:36 PM

Тишина 

  Poetry
1030 0 5
 

 

Отминава в мрак и тази вечер.

Гласът отеква в самота.

И тъжна песен пак долита отдалече

сякаш да напомни за света.

 

Отронва се сълзата бистра

от празни, синкави очи,

а нощта изящно чиста

продължава само да мълчи.

 

Безизразно лице в тъмата

като бледа сянка там

не нарушава тишината,

а иска да ми каже нещо, знам.

 

Бавно вятърът нашепва

и угася пак свещта.

Отново пламъче потрепва

и отминава пак нощта.

© Дани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??