Потъвам в мекота от тишината.
Обграждат ме предмети и стени.
Някаде пробива светлината.
От прозореца студът крещи.
Няма те, сама съм със сърцето.
Чувам само тихо как тупти.
Там и ти си някъде, където
блъскат се останали мечти.
"Обичам го!" - прогоних тишината
с думи две изречени на глас.
За мене искам да е непозната.
Премахни я! Прегърни ме в този час!