1.11.2008 г., 7:20

Тишина

728 0 4
 

В таз самотна тишина

случват се безброй неща

и не може никой да разбере,

че има си и тя сърце!

 

 

Това сърце чака и мълчаливо

помага ни да мислим по-щастливо!

Защото в тази лунна тишина

си мислим пак за любовта!

 

 

Отново търсим в облаците влак,

влак на щастие богат!

Отново в рая да ни отведе

да видим нечие лице.

 

 

И знае само тишината,

тишината на "щастие" богата,

наште тайни чак до днес

пази ги самотна, с чест!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепно! (bow) Нямам думи наистина! Продължавай напред и не спирай да пишеш
  • Много леко се чете.Мелодично е.Поздрави,мила!
  • За втори път ви оправям - "наще" - няма такава дума. В речника е записано - "нашите"; "наш`те" - заради римата. Вижте речник.
    Моля, не редактирайте отново с правописни грешки.
    Поздрав! П. Петрова
  • Невероятно е, благодаря!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...