Nov 1, 2008, 7:20 AM

Тишина

  Poetry » Other
730 0 4
 

В таз самотна тишина

случват се безброй неща

и не може никой да разбере,

че има си и тя сърце!

 

 

Това сърце чака и мълчаливо

помага ни да мислим по-щастливо!

Защото в тази лунна тишина

си мислим пак за любовта!

 

 

Отново търсим в облаците влак,

влак на щастие богат!

Отново в рая да ни отведе

да видим нечие лице.

 

 

И знае само тишината,

тишината на "щастие" богата,

наште тайни чак до днес

пази ги самотна, с чест!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепно! (bow) Нямам думи наистина! Продължавай напред и не спирай да пишеш
  • Много леко се чете.Мелодично е.Поздрави,мила!
  • За втори път ви оправям - "наще" - няма такава дума. В речника е записано - "нашите"; "наш`те" - заради римата. Вижте речник.
    Моля, не редактирайте отново с правописни грешки.
    Поздрав! П. Петрова
  • Невероятно е, благодаря!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...