1 nov 2008, 7:20

Тишина

  Poesía » Otra
732 0 4
 

В таз самотна тишина

случват се безброй неща

и не може никой да разбере,

че има си и тя сърце!

 

 

Това сърце чака и мълчаливо

помага ни да мислим по-щастливо!

Защото в тази лунна тишина

си мислим пак за любовта!

 

 

Отново търсим в облаците влак,

влак на щастие богат!

Отново в рая да ни отведе

да видим нечие лице.

 

 

И знае само тишината,

тишината на "щастие" богата,

наште тайни чак до днес

пази ги самотна, с чест!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепно! (bow) Нямам думи наистина! Продължавай напред и не спирай да пишеш
  • Много леко се чете.Мелодично е.Поздрави,мила!
  • За втори път ви оправям - "наще" - няма такава дума. В речника е записано - "нашите"; "наш`те" - заради римата. Вижте речник.
    Моля, не редактирайте отново с правописни грешки.
    Поздрав! П. Петрова
  • Невероятно е, благодаря!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...