Ти виждал ли си как пустиня граби?
От усмивката и радостните нрави,
дори в сълзите красотата не намира,
взима всичко, бяга и се скрива...
Вятър лекичко повява... самотата сутрин-вечер озарява,
поглеждайки смирено, слънцето се скрива,
птички тъжни и без песен под арабски „покрив” се покриват!
Ти виждал ли си? - красивата луна да свети "мрак",
ако не си, тук ще видиш пак и пак,
кой така безкористно я е ограбил,
дарен ù бил петрол... хм.
Но петрол „сърце” не прави!
© Катерина Котева Всички права запазени