Nov 29, 2012, 11:27 AM

Тишина на мрака в пустиня

  Poetry
584 0 0

 

Ти виждал ли си как пустиня  граби?

От усмивката и радостните нрави,

дори в сълзите красотата не намира,

взима всичко, бяга и се скрива... 

 

Вятър лекичко повява... самотата сутрин-вечер озарява,

поглеждайки смирено, слънцето се скрива,

птички тъжни и без песен под арабски „покрив” се покриват!

 

Ти виждал ли си? - красивата луна да свети  "мрак",

ако не си, тук ще видиш пак и пак,

кой така безкористно я е ограбил,

дарен ù бил петрол... хм.

Но петрол „сърце” не прави!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Котева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...