Тишината
Мълчание и... тишина.
Мълчание във тишината.
А между нас расте стена
и се променя същината.
Стената ни разделя днес...
Стоим си пак на двата бряга.
Преследва ни небивал стрес,
а времето каруца впряга.
И уж сме близо, а... далеч.
Стена! Не можем я прескочи.
Не чуваме любовна реч,
макар кръвта ни да клокочи.
Един към друг ако вървим
и да опрем чела в стената,
с любов така ще я взривим,
че ще разцепим тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
