Мълчание и... тишина.
Мълчание във тишината.
А между нас расте стена
и се променя същината.
Стената ни разделя днес...
Стоим си пак на двата бряга.
Преследва ни небивал стрес,
а времето каруца впряга.
И уж сме близо, а... далеч.
Стена! Не можем я прескочи.
Не чуваме любовна реч,
макар кръвта ни да клокочи.
Един към друг ако вървим
и да опрем чела в стената,
с любов така ще я взривим,
че ще разцепим тишината.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
