Тишината между нас проговори,
прозорец в душите отвори,
като звън от камбана отекна
Тишина... и...
слънцето пекна.
Капчуците пееха песни,
чувствата преминаха преспи,
сърцата в танц заиграват,
тишината в нас зазвънява,
като плачеща стара китара
чудна приказка ни разказва.
Тишината извира от нас,
вълшебство твори тя без глас.
Ти и аз. В тихото слети.
Ти! Аз! Тишината!
Целувката разтърсва сетивата!
© Радка Иванова Всички права запазени
много хубаво, много. обичам тишината...
с обич, Радка.