14.01.2008 г., 0:22 ч.

Тишината 

  Поезия
544 0 2

Тишината между нас проговори,

прозорец в душите отвори,

като звън от камбана отекна

Тишина...    и...

слънцето пекна.

Капчуците пееха песни,

чувствата преминаха преспи,

сърцата в танц заиграват,

тишината в нас зазвънява,

като плачеща стара китара

чудна приказка ни разказва.

Тишината извира от нас,

вълшебство твори тя  без глас.

Ти и аз. В тихото слети.

Ти!  Аз!  Тишината! 

Целувката разтърсва сетивата!

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...тихо шуми тишината...вълшебство твори...
    много хубаво, много. обичам тишината...
    с обич, Радка.
  • Всеки копнее за тази тишина!
    Нежен и обичен стих!
Предложения
: ??:??