14.01.2008 г., 0:22

Тишината

714 0 2

Тишината между нас проговори,

прозорец в душите отвори,

като звън от камбана отекна

Тишина...    и...

слънцето пекна.

Капчуците пееха песни,

чувствата преминаха преспи,

сърцата в танц заиграват,

тишината в нас зазвънява,

като плачеща стара китара

чудна приказка ни разказва.

Тишината извира от нас,

вълшебство твори тя  без глас.

Ти и аз. В тихото слети.

Ти!  Аз!  Тишината! 

Целувката разтърсва сетивата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...тихо шуми тишината...вълшебство твори...
    много хубаво, много. обичам тишината...
    с обич, Радка.
  • Всеки копнее за тази тишина!
    Нежен и обичен стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...