Jan 14, 2008, 12:22 AM

Тишината

  Poetry
717 0 2

Тишината между нас проговори,

прозорец в душите отвори,

като звън от камбана отекна

Тишина...    и...

слънцето пекна.

Капчуците пееха песни,

чувствата преминаха преспи,

сърцата в танц заиграват,

тишината в нас зазвънява,

като плачеща стара китара

чудна приказка ни разказва.

Тишината извира от нас,

вълшебство твори тя  без глас.

Ти и аз. В тихото слети.

Ти!  Аз!  Тишината! 

Целувката разтърсва сетивата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...тихо шуми тишината...вълшебство твори...
    много хубаво, много. обичам тишината...
    с обич, Радка.
  • Всеки копнее за тази тишина!
    Нежен и обичен стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...