Тишината

14 ene 2008, 0:22

Poesía

547 0 2

Тишината между нас проговори,

прозорец в душите отвори,

като звън от камбана отекна

Тишина... и...

слънцето пекна.

Капчуците пееха песни,

чувствата преминаха преспи,

сърцата в танц заиграват,

тишината в нас зазвънява,

като плачеща стара китара

чудна приказка ни разказва.

Тишината извира от нас,

вълшебство твори тя без глас.

Ти и аз. В тихото слети.

Ти! Аз! Тишината!

Целувката разтърсва сетивата!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.