14 янв. 2008 г., 00:22

Тишината

715 0 2

Тишината между нас проговори,

прозорец в душите отвори,

като звън от камбана отекна

Тишина...    и...

слънцето пекна.

Капчуците пееха песни,

чувствата преминаха преспи,

сърцата в танц заиграват,

тишината в нас зазвънява,

като плачеща стара китара

чудна приказка ни разказва.

Тишината извира от нас,

вълшебство твори тя  без глас.

Ти и аз. В тихото слети.

Ти!  Аз!  Тишината! 

Целувката разтърсва сетивата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...тихо шуми тишината...вълшебство твори...
    много хубаво, много. обичам тишината...
    с обич, Радка.
  • Всеки копнее за тази тишина!
    Нежен и обичен стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...