Тишината е красива
Толкова тишина си прибрахме
…беше забравена между нас.
Скрита беше в дъждовните капки,
затворена в мъртъв компас.
Останала плаха се свила
зад прозореца, в облаци дъжд.
Студено е… и всичко е сиво…
бях сляпа, но прогледнах веднъж.
И видях, пътят към нея е дълъг
и иска да ни намери отново,
странно цветен и пъстър светът е,
изгубен в красотата си гола.
Толкова тишина си прибрахме,
в душите ни тя се открива.
От дъждовните капки разбрахме,
тишината може да бъде красива…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Хареса ми.
