11.07.2020 г., 8:49

Тишината и лятото

683 0 0

 

Тишината в разгара на лятото,
изглежда някак така неприсъща.
Няма ли глас и птица от ятото,
сякаш бездомна, без гнездо за къща.

 

Свирят щурците в акорд от мажор,
говорят си кучета съседи, през оградата.
Дори овошките, седнали в големия двор,
да споделят, за тях това е наградата.

 

А само човекът мълчи, главата навежда,
сякаш крив му е целия свят.
В тишината живее и няма надежда,
вижда навсякъде черния цвят.

 

Лято е, тихо може да бъде през зимата,
а сега нека говорим и се посмеем.
Слънцето с нас е, щом няма въглен в камината,
хора сме, и затова ще живеем.

 

 

Явор Перфанов
10.07.2020 г.
Г. Оряховица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...