Тишина
Тишина. А в пространството спомени.
Как боли и се рони душата...
Тя в прегръдка дълбоко таи
изтощена вика в полумрака.
А пък после от рани крещи,
обикаля по минали улици,
спотаила на блясък шума
в малка кошница от приумици.
Накъде в тази гъста гора
ще се лута без глас тя изгубена,
ще подклажда на огън искра,
оцеляла след дългата зима?
Но когато обичаш ти сам
ще излезеш от плен в кръстопътя си...
Наметни се с горещия плам,
дето пали и топли гърдите ти
и посей на доброто от семето,
поливай с надежда добра...
Ще усетиш на славей с пеенето
тишината как дава крила крила.
АЛБЕНА ИВАНОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Тодорова Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
