20.12.2008 г., 8:26

Тия кобри откъде се взимат

784 0 15

 

Един баща двама сина имал:

две орлета, два сокола били -

толкоз дружни и сговорни били,

докато не са се задомили.

 

Тез невести - откъде се взели!

От деня, във който се видели,

се намразили и се презрели.

 

В две различни къщи заживели.

Помежду им - Дунава подвели,

бреговете - с тръни засадили:

да не могат двете да се виждат,

да се дразнят и да се обиждат.

 

Ни води, ни тръни са ги спрели -

прекосили тръните, водите

и са си извадили очите!

 

Да ги гледаш и да им се чудиш:

като сме страна с умерен климат,

тия кобри откъде се взимат!

___

* По народна песен от Дебърско. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и от мен! Накара ме да се усмихна слънчево!
  • Много ме развесели, ама дано да не е на чужд гръб
    По народна песен от Дебърско или от личен опит!?




  • Леле-е-е,много интересно!
  • Харесвам чувството ти за хумор и стилът ти на писане. Чета те с удоволствие
  • Чуждоземни са сто процента. Внос някакъв. Нашите жени са хем красиви, хем добри. Просто да не повярваш. Какви кобри, това са си истински тъпанарки или злобарки. Вместо да си седнат заедно на една маса, че са си най-близките хора, ама на. Търсят разнообразие.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...