Heartfelt (Засегабезиме)
45 101
14.06.2012 г., 22:13 ч.

То 

  Поезия » Друга
630 0 8

Нещо тихо се крие във мрака.

Сред смълчаните есенни клони

нещо дреме сънливо... И чака...

А край него листата се ронят

и изчезват без звук в тъмнината...

И макар че е тъмно и тихо,

го усещам... отвъд сетивата... 

Като тежка, последна въздишка,

като спазъм в умираща клетка,

като вик на простреляна птица...

То е там – във беззвучна отметка,

във угаснала малка искрица,

в неизказана дума, във сянка

от отдавна отминало време,

във звука от прекършена сламка... 

Скрито в нищото, чака и дреме,

а листата край него се ронят 

и изчезват без звук в тъмнината...

Без за миг да прекъсва покоя,

то седи спотаено във мрака

и се взира във мен - празен поглед,

преминаващ през тленното тяло

и достигащ душата ми... То е

нещо ново, забравено старо,

нещо малко, а всъщност безкрайно...

Адски огън... Арктически мраз...

Тъмно-светло...

Открито-потайно...

То е моето истинско „Аз”.

 

© Засегабезиме Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??