Нещо тихо се крие във мрака.
Сред смълчаните есенни клони
нещо дреме сънливо... И чака...
А край него листата се ронят
и изчезват без звук в тъмнината...
И макар че е тъмно и тихо,
го усещам... отвъд сетивата...
Като тежка, последна въздишка,
като спазъм в умираща клетка,
като вик на простреляна птица...
То е там – във беззвучна отметка,
във угаснала малка искрица, ...