19.04.2018 г., 1:12

То е до нагласата

1.9K 2 4

Казваш, ден без проблем –

нямало такова чудо,

това за теб било утопия,

мечта, фантазия, заблуда.

 

Невъзможно било нещо

твоя ден да не вгорчи,

нещо да не те напрегне,

нещо да не натежи...

 

Казваш твърдо и категорично,

в негативното вторачен:

‘’Ден без нерви да дочакам,

убеден съм - няма начин

 

Някой все ще ме ядоса,

някой ще ме разгневи…’’,

но пропускаш май въпроса

забрави ли, че всъщност ти

 

сам изграждаш и създаваш

своя собствен, личен ден,

че самичък си го правиш –

не търси вината в мен!

 

А дали в морето виждаш буря

или на вълните блясъка

преценката е вече твоя -

просто всичко е в нагласата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калински Всички права запазени

Стихотворението ми е нещо като продължение на една песен, която записах с мой приятел и която можете да чуете тук: 

https://www.youtube.com/watch?v=qnaPldoxNW0

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • А ето и още нещо по темата, като този път не съм само на листа, а и зад микрофона и във видеото:
    https://www.youtube.com/watch?v=f0zoxLRR01w.
  • Не съм я чел, защото и без това открих тайната за себе си - просто да бъда добър човек и да се радвам на хубавите неща в живота, игнорирайки (доколкото мога) лошите такива! А относно другия коментар - искрено се радвам, че песента и стихотворението са Ви харесали!
  • Тайната ли си чел
  • Много ми хареса, и песента също!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...