Точка. Преди да се забие в гърлото ми бучка.
Като разкъсващ звяр невинна плячка. Точка.
Далеч от всяка глъчка, от всяка лоша случка.
Когато още няма я в очите стъклената плочка.

Преди тъгата. Точка. Това ще е моята засечка
на бурята, на тъмата, на болката и нищетата.
Преди да стигна до мъртвешката пътечка -
точка, и на този, който мисли някому злината.

След тръпчици на радост също не рискувам.
Отново слагам точка, като мъничка отсрочка.
Във нежни чувства, цветни страсти ще рисувам,
но не съм глупачка! Ако предусетя болка - точка -
                                           нямам време да тъгувам.

Отключвам сребристозлатни срички да изричам,
с любовното ключе - отправено към нечие сърце. 
Точка и след истинските думи "Аз обичам",
така предпазвам себе си като с черупка на яйце.

Откривам стъклени очи на слънчева картина,
замахвам бързо да натисна своята спирачка -
как бързо се превръщат в лъскава коприна -
сълзите чужди, Боже, са ми трудна плячка.

В небето необятно се разстлах, за да те търся.
Теб, на чиито страдания време е да сложа точка.
Видях, но силата не ми помогна, за да се отърся
от бремето, защипало ни като на дреха брошка.

Точка. На нетърпими черносиви положения.
На безнадеждните добрички намерения. Точка.
Не пиша, а крещя с молитвени движения,
с пропукана в очите мъглявинна плочка.