Точка
Благодаря ти за уроците
по нелюбов и пренебрегване,
за недостатъците и пороците,
които щедро ми намери.
Помогна ми да преоткрия себе си,
такава да се заобичам.
Изгубих се и се намерих,
докато ме отричаше.
Сега си сам и казваш, че ти липсвам,
че с мене ти е било най-добре.
Разбирам те, ала така ми писна,
да чакам мен да избереш.
Все чаках да ми дойде ред
и смело правех планове,
но ти отново бе зает.
Разбирах и отлагахме...
Поставих достатъчно запетаи,
скоби отварях и слагах кавички.
Измислих ти сто оправдания,
сглобявах разкъсани срички.
Обичах те и вярвах в теб,
очаквах, страдах, давах отсрочка!
Но продължих напред, ти не успя...
Сега поставям вече точка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
